Блогът на Елица Костова

Здравейте!

Най-накрая сбъднах една от моите мечти! Титлата в Португалия е награда за труда, който полагах до този момент във всички тренировки. Но сега задачата ми става много по-трудна, защото трябва да защитавам това, което съм постигнала и да тренирам два пъти повече, за да мога да постигна още по-големи успехи.

Вчера финалът беше изключително труден. Губех със сет и 0:2, но нито за миг не се отказах срещу англичанката. Точно обратното – борих се, защото наистина исках да спечеля турнира. Тази титла я посвещавам на моето семейство и на моя приятел и треньор Мариано Петигросо, който най-много вярва в мен и в моите възможности. Те не са спряли да ме подкрепят и да ме насърчават.

През месец юли съм заявила участие в три турнира в Италия и амбициите ми са да се представя максимално добре там. А след това трябва да бъде обсъдено участето ми в следващите турнири, защото има няколко варианта, но засега не искам да ги коментирам.

Поздрави на всички!

Елица

Здравейте!

Първо искам да се извиня, че не съм писала от много време, но програмата ми беше много натоварена, защото когато съм на турнири нямам възможност да прекарвам много време в интернет!

Ще започна с турнира в Рим, на който играх много добре макар и да бях доста притеснена. Причината е, че преди това бях болна и не бях сигурна дори, че ще замина за Италия да открия сезона. Слава богу, успях да отида и стигнах четвъртфинал. Можех и повече, защото загубих от тенисистка, която миналата година победих. Но в този мач бях изтощена и не успях да дам максимума си.

След това заминах за Гърция. Не успях да постигна нещо много впечатляващо – в двата турнира там стигнах втори и първи кръг само. В Атина паднах от тенисистка от Израел и не бях доволна от себе си, защото можех да постигна много повече. След тези турнири имах една седмица за подготовка преди да замина за Анталия, където смятам, че играх отлично.

И в двата турнира в Турция играх три кръга квалификации, което до известна степен ме подготви за по-трудните мачове в основната схема. От друга страна многото двубои ме изтощиха. На втория турнир изиграх своя ПЪРВИ ФИНАЛ В ITF! От този факт съм много щастлива. За съжаление го загубих след 3 часа игра с тайбрек. Холандката бе по-концентрирана в решителния трети сет и това й помогна да спечели двубоя.

Сега ми предстоят клубни мачове във Франция за моя отбор Брасие, които ще продължат един месец. След това планирам да заявя участие в турнири с награден фонд 25 000 долара, но все още не съм решила къде. Със сигурност с новия ми ранкинг ще влизам с лекота в квалификациите за тях, а дай боже и да ги преодолявам.

Сега се чувствам по-сигурна в себе си, в сравнение с преди. Много съм доволна от последните ми резултати и рекордното ми класиране в ранглистата. Наистина много усилено тренирах през цялото време и бях изключително мотивирана. Искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на моя приятел и треньор Мариано Петигросо, че във всеки един момент е до мен и ме подкрепя. Той, както знаете, е аржентинец и бивш професионален тенисист. Без Мариано всички тези резултати нямаше да бъдат постигнати.

Поздрави на всички!

Елица

Здравейте!

Отново искам да ви благодаря, че ми пишете такива мили неща, затова, че ме подкрепяте и че се сещате за мен!

Извинявам се, че известно време не писах, но в момента цялото ми внимание е насочено към изпитите и тренировките в Пловдив. Просто не ми остава много време дори да си прегледам имейла.

Имаше въпрос къде съм родена. Значи родена съм в Хасково, но след това до деветата ми година съм живяла в Кърджали. В този град започнах и да се занимавам с тенис.

Наистина отделям много време за ученето и залягам здраво над уроците. Защото след това, като започна отново да играя в турнири няма да имам време за училище. А за мен образованието е толкова важно, колкото и самия тенис. Мисля че човек когато иска, може да отделя достатъчно внимание и на двете. Сега съм ХІ клас и смятам, че се справям добре в училище, макар че до този момент тенисът е бил за мен на първо място.

За тениса съм жертвала много неща и може би ще продължавам да ги жертвам. Но човек осъзнава колко е пожертвал само в трудните си моменти. Но точно тогава не трябва да се отказва, а напротив – да продължава да работи още по-упорито за мечтата си! Аз съм сигурна, че когато искаш, работиш и мечтаеш за дадено нещо, то рано или късно ще се сбъдне!

Пожелавам на всички читатели на <b>racketi.com </b> хубава и ползотворна седмица и знайте, че най-важното е човек да мечтае!

Елиса

Здравейте!Много съм щастлива от това, което виждам в моя блог! Искам да благодаря сърдечно на екипа на racketi.com, който ми даде тази възможност.

Благодаря на всички, които са ми писали тези хубави думи, които прочетох с голямо вълнение. Благодаря много за подкрепата, която ми оказвате с вашите пожелания!

Ще се опитам да отговоря на някои въпроси. Аз нямам личен треньор и през по-голямата част от времето играя по турнири. Само през зимата правя специализирана подготовка, защото няма състезания.

Следващите турнири, в които мисля да играя са в Италия и Гърция. В момента съм в Пловдив, където ще остана още поне три седмици. Сега се готвя за изпити в училище, което си е сериозна задача.

На всички желая да бъдат щастливи и весели във всеки един миг!

Ваша Елиса

Здравейте!

Седнах да пиша след моя дебют за Fed Cup. За съжаление загубих от Арн с 2:6, 1:6. Яд ме е, че не можах да се отпусна до края на този мач. Но тук, в Будапеща, е толкова различно от всеки друг турнир, в който съм играла до момента.

Това беше и моят първи двубой срещу тенисистка от Топ 100. Бях много притеснена и това много си личеше на корта. Съжалявам, че не можах да покажа това, на което съм способна.

Събрах много впечатления от Будапеща, но досега нямах време да пиша, защото всяка вечер срещите на България завършваха след 22 часа и си лягахме много късно. Това бе моят първи голям турнир изобщо. Тук вече се вижда кой има бъдеще в тениса и кой има потенциал да направи пробива, за който всички мечтаят.

Видях звезди от ранга на Ана Иванович, Йелена Янкович и Пати Шнидер, които помагат много на своите отбори. Организацията на състезанието в Унгария беше на 100 процента професионална. Залата беше почти пълна през цялото време. Естествено най-много подкрепяха унгарките – със знамена, плакати и какво ли още не. Сръбската публика също беше многобройна и доста шумна и много помогна на своите, особено в мача срещу Румъния.

В заключение ще кажа, че аз си пожелавам за в бъдеще да бъда много пъти на такъв турнир, да се представям още по-добре и да вървя само напред и нагоре в моята тенис кариера. А на читателите на racketi.com пожелавам да преследват до край всяка една своя мечта, защото няма невъзможни неща в този живот